Относно нежеланието ти да бъдеш съдена:
Мила, ти може и да си два пъти по- голяма от мен, разкрепостена и по добра в всяко едно литературно измерение, но ме чуй: Критиката е първо за да отреже пипалцата на твоето въображение, за да те направи просто още един ДРУГ със стереотипни персонажи и сюжет
и второ:
когато те критикуват твърде много, и може би с основание (аз не взимам страна) не ги слушай, но НЕ ИМ ГОВОРИ. Запази красотата за себе си, нe хвърляй бисера си сред свинете. Ако някой иска да чете творби като твоята, може да ти остави бележка, и ти би могла да благоволиш да му пратиш нещо: аз например смирено те моля за ново произведение. Но НЕДЕЙ да караш другите да разбират, харесват или уважават нещо, което не съдържа мечове . И не става въпрос за "Огромен и провиснал до бедрото" меч (като на Хектор:-)).

Твой:
Ikew

"Живот" е дума, която само мъртвият разбира.