Можеш да си спестиш нравоучителния тон - не си попаднала на подходящия обект за него.
Щом си готова да погледнеш критиката с отворени очи, ще ти дам тази възможност.
Няма да се спирам подробно върху дреболиите, от които текстът губи доста от очарованието си (прекалено много описателност, претрупаност с епитети и т.н.). Според мен основният проблем е липсата на конфликт. Не ме разбирай погрешно - нямам предвид непременно това, че някой трябва да заколи или прецака някого. Под конфликт имам предвид по-скоро фабула, сюжет. За да има смисъл разказването на една история, трябва да има история. А основният елемент на всяка история е именно конфликтът, т. е. нещо, каквото и да е то, което трябва да бъде преодоляно от главния герой (герои), за да достигне той целта си (или да се провали в търсенето). Без конфликт, цел и герой, който да я преследва, няма сюжет, а когато няма сюжет, историята престава да бъде такава и се превръща в статична картина, която не си струва нито писането, нито четенето.
По стила, на който си се спряла, личи, че имаш известни заложби, но не това е пътят да ги реализираш. Пробвай нещо по-сложно и няма да сгрешиш.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy