Джадауин препускаше с всички сили към Камелот. Там го очакваха верните му приятели Арагорн и Силк. Когато се свърза с Арагорн чрез картата му, Джадауин научи добрата новина – Ескалибур беше най-после в техни ръце...
Злият Бог Торак се бе пробудил непосредствено след смъртта на Крал Артур и вече почти век неговите жреци сееха разруха сред някога мирните земи на Авалон. Единствената надежда за възстановяване на равновесието беше Ескалибур и черния кристал да бъдат отново върнати в Камелот – единственото кътче, незасегнато от злата магия на гролимите благодарение на силата на неговия пазител Гед.
Дълги години търсеха следите на Ескалибур. С помощта на Белгарат, най-после мечът беше изтръгнат от прокълнатата Кула на мрачния остров Селидор. Дни и нощи бе летял той на гърба на Калесин, за да върне надеждата в един умиращ свят...
Но пътят им не свършваше дотук. Трябваше да продължат към Роук. Някогашният Остров на мъдреците бе изпепелен от сблъсъка на белите и черните магьосници. Сега единственият обитател на Големия дом беше Райстлин – някогашния Върховен жрец. Той знаеше къде може да бъде открит черния кристал, но от години се бе отдал на черната магия и Белгарат не беше сигурен дали може да разчита на помощта му. А времето до големия сблъсък между силите на доброто и злото бързо изтичаше...
Повериха Ескалибур на Гед – мъдреца от Гонт, повелителя на драконите, най-могъщия магьосник, учителя на Белгарат. Време беше да се отправят на дългото и изморително пътешествие към края на света. Калесин щеше да ги отведе до Роук. Пътят беше твърде дълъг и изморителен дори за него, още повече, че трябваше да носи на гърба си не само Белгарат, но и Джадауин, Агагорн и Силк.
Издигнаха се над Камелот заедно с изгряващото слънце и се отправиха на запад. Когато се отдалечиха достатъчно Джадауин започна с дребните промени....
Небето постепенно изсветлява..... Сенките се скъсяват.... Скали, обвити в мъгла.... Крясък на орел... И после тишина.....
Гъсти облаци.... Мирис на море.... Ярка светкавица.... Звук на вълни, разбиващи се яростно в брега.... Пръски морска вода.... Студено, синьо, безкрайно.... Прелита буревестник.... Мрачно, сиво небе притъмнява.....Грохот на далечна гръмотевица.... Долу вълните подхвърлят огромен кораб сякаш е детска играчка.... Нова светкавица..... Мачтата пламва.... Плътна стена от дъждовни капки..... Корабът изчезва във водовъртежа зад тях.... Ревът на бурята постепенно затихва.....
Пуст бряг.... Жарко слънце..... Горещо е.... Пуста, суха земя.... Вятърът свисти в клоните на черните дървета.... Лешояд кълве някакви останки.... Мрачна планина.... Зловещи сенки протягат ръце към кървавото слънце.... Ужасяваща тишина....
Безлунна нощ.... Небе, осеяно със звезди.... Черна вода..... Тишина.... Светът е застинал.... Някъде долу огромно чудовище извива гръб и се потапя в бездънното море...
Плясък на вълни... Стръмен бряг.... Непрогледен мрак..... Надолу...... Мъртво пристанище..... Разрушени корави прискърцват зловещо.... Черна земя.... Изгорели къщи...
Калесин забавя полета си. Най-после Роук...
Никъде не се чуваше звук. Оживеният някога площад сега бе пуст. Белгарат поведе малката групичка по тъмните улици нагоре към Големия дом..... Ето ги пред вратата, която някога бе прекрачил, воден от своя учител Гед... Чу се тиха суха кашлица и пред тях се изправи дребна фигура, загърната в черно наметало с ниско спусната качулка...
Райстлин...

П.П. Ако искате може да наречете горното и 'тюрлю гювеч' по примера на DragonLord Valheru, защото общо взето си е такова .

To hear, one must be silent.