Класика е доста общо понятие, във фантастиката също има класика. "Майстора и Маргарита" определено е класика, но дали е фантастика на мен ми е трудно да определя (а аз съм голям почитател на фантастиката). Когато започнах да чета романа, още в началото нямах нагласата, че причислявам това към SF жанра. По скоро е някакъв вид философия, сякаш авторът е бръкнал в човешката душа и е изкаръл на яве всички човешки чувства, мечти, терзания, пороци и им предал някакъв облик. Романът те кара да се натъжиш и да се разсмееш, да погледнеш в себе си и да си кажеш: "а, аз добър човек ли съм?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите