Признавам, че тук не съм много напред с материала, въпреки че наскоро прочетох "За честта на Вор" и "Императорска гвардия". Всъщност не смятах да се обаждам, но оприличаването ти на книгите на Бюджолд с приключенска литература ми задейства някои мисли.

Къде е определящият момент за да поставим Майлс Воркосиган в един кюп например с Робинзон Крузо?

Не знам. Сигурно си имаш своите основания. Аз обаче докато чета не смесвам действената или "филмовата" страна на един роман с неговата повествователна и философска страна. Доколкото втората съществува. Защото първата е винаги налице.

Може би Бюджолд не си поставя за задача да изгражда шеметни нови светове и прагове на съзнанието. Силата й е по-скоро в изграждането на общества и мотивации. Аз виждам обществото на Бюджолд като особен вид консервативно общество, което се стреми да съхрани света от растящата власт на неконтролираната рационалност и свръхтехнологиите. Един вид - морално-политическа воля НЕ за изграждането на барикади, а за удържането на ценности, плурализъм, толерантност и т.н. пред нарастващата заплаха от свръхконцентрацията на властта. А това военно общество си е изградено по всички закони на военната логика - монолитно и мотивирано. И не виждам с какво например, е по-малко убедително отколкото военното общество в Междузвездните войни. С тази разлика че при второто има използани и редица атрактивни фентъзи моменти.

Може би те дразни това, че Майлс отстрани изглежда като Павката Корчагин на бъдещето. Сигурно покрай тенденцията от 90-те години на американското кино сме свикнали с тертипа че един герой трябва обезателно да бъде колкото силен, толкова и слаб. Колкото герой, толкова и гамен. Аз пък си мисля, че конфликтите е нормално да раждат и екстремни типове. А иначе Майлс ми стои доста плътно като образ. Следва собствения си инстинкт - превилен или погрешен, умозренията му си носят и горчивината и патоса на неговото време, а когато трябва - сухарее, досущ като военен. Но при него наред с всичко има и много силни монолози, дилеми, философия и хуманизъм. Жалко, че тези моменти се подминават поради характера на действието.

Та такива ми ти работи. Покрай следенето на едно действие, май често пъти ни се изплъзва и самото "рамково" чувство от неговия прочит.

Всъщност не те карам да заобичаш Майлс. А просто мъъъъничко да разбереш времето което той носи. Между два изстрела за каузата :-)))