Преди бях чел една статия на Азимов в които тои разглеждаше точно този въпрос - масовостта на фантастиката. По принцип научната фантастика не е масова. Има много книги който не се приемат добре от широката публика именно заради прекомерното задълбаване на авторите им по дадена проблематика (помните ли Фиаско на Лем?). На другия полюс са някой от авторите които споменаваш - там пък много много няма наука, но за сметка на това фантастиката е в излишък...
Има един интересен паралел между фантастиката за мунданите и TV сериалите. Не знам, може би ние се превръщаме в мунданско общество където единици са тези които могат да се отделят от масата и да видят нещата от друг ъгъл. Тъжно.