Не знам защо :-)

Само мога да кажа че, това е една от най-великолепните книги които съм чел като цяло. Наистина обхваща толкова много аспекти от човешкото съществуване и неговото бъдеще. Дори последните "големи" теми в този клуб - за продължително на живота, за ИИ, идеалния обществен строй - могат да намерят отговори в "Хиперион". Страшно ме впечетли начина по който Съмънс пише за чувствата. Всички. От любов до омраза... болката... всичките различни видове болка (а не само в "Хиперион" - в "Кухият човек" също).
Има толкова много неща дето могат да се кажат още.
Мисля че е блестящ пример за това каква свобода дава фантастиката за изразяване на идеи и чувства.