Аз също съм заклет (и яростен) атеист, също като Лейзи се противопоставям на религията и на всякакви други форми на пропаганда, но когато стане дума за НФ, нещата се променят малко. Човек който обича фантастиката, е и човек който умее да се вживява. И когато се сблъска във НФ с религията, той по навик се вживява в нея, като един нов свят, т.е. третира я като фантастична среда и сюжет. НФ и религия си приличат по това, че представляват някаква фикция, т.е. не съответстват на емпиричната реалност (само силно вярващ може да твърди, че не намира разлика между реалността и това което пише в библията например, но в този случай, той просто "нагажда" реалността към вярата си, т.е. превръща я отново във фикция, не вярата а реалността. Подобни превръщания стават ни само на религиозна почва. Например Героите на Екзюпери от Малкия принц). Разликата между НФ и религия пък е в това че НФ предполага възприемането и именно като фикция, докато религията - като най-чиста истина, по истинска от самата реалност, която често се определя като илюзорна. Затова не мисля че Нф помага на отделния субект да открие вярата като свое доминантно светоусещане. Именно поради факта , че НФ се възприема с презумпцията за фикция, фантастите са едни от хората с най-развинтено чувство за реалност (реализъм), макар да са хора с най-развинтено въображение. Друг е въпроса, ако субекта е първо вярващ и после фантаст (както предполагам е твоя случай). Тогава, може би, по-ловкото въображение (придобито от НФ) ще спомогне да се преодолеят множеството парадокси и нелогичности на библията (Евентуално Корана, индийските свещени текстове, не помня как се казваха), които схоластиците навремето не са успели да разяснят. Аз лично не чувствам нужда от вяра, за да усетя божествеността на съзиданието, като процес и именно поради това не съм склонен да го приписвам на отделен субект (бог). Също така, вътрешния ми свят е достатъчно хармоничен, за да му налагам морални норми и етични схващания отпреди хиляди години. За мен няма вечни истини, които са открити отдавна и ще важат вечно. Липсите в дарвиновата теория и липсата на теория за великото обединение (във физиката) не разколебават вярата ми в науката и научния метод (т.е. в някаква степен аз съм еретик), а това че вселената е пълна със загадки и тайни е най-готиното на цялата история. Защо да си изхвърлям десерта, обяснявайки ги с някакъв си Бог? Въпроса е силно риторичен.
|