А бе, ти как успя да публикуваш това, без да си се регистрирал?

1. За някои сигурно е бягство от действителността. Но мнозина смятат и сапунените опери за бягство от действителността. Не бих се учудил, ако горните две групи са от едни и същи хора.
Впрочем има го бягството, и аз съм се усещал така понякога. Но в никакъв случай не бива с това да се изчерпват причините и целите на четенето на фантастика.
Бунт срещу монотонното - да, но срещу архаичното...? Голяма част от фантастиката се обръща към архаичното като извор на мъдрост. (Не знам дали не говоря за друго, а не за това, което ти имаш предвид.)

2. Ами промяната на житейската философия е задължително следствие от четенето на фантастика, ако въобще човек търси и/или намира нещо в нея. Аз изключително много разширих и, надявам се, изчистих от фалш мирогледа си, откакто съзнателно чета фантастика. Например научих се, че трябва да внимаваме за последствията от всяко свое действие, т.е. да бъдем отговорни към бъдещето. Но ако трябва да мисля за всички промени, които непрекъснато търпи житейската ми философия, няма да свърша никога с това мнение.

3. Този въпрос частично се припокрива с горния. Разбира се, че влияе - учи ни да разсъждаваме върху истинността на всичко, попаднало във възприятията ни, да не се хващаме на много от лъжите, с които биваме ежедневно засипвани, да възприемаме РЕАЛНОСТТА като нещо, поддаващо се на промяна (а не да се измъкваме с баналното "какво да правиш, такъв е животът"), да бъдем по-честни към себе си и околните... И така нататък...
Смятам, че не може човек да има верен поглед върху действителността, ако не е наясно със сериозността на фантастиката. Намеквам за тези, които смятат фантастиката за детска, несериозна и прочие литература. Забележете, не твърдя, че всеки, който не чете фантастика, няма верен поглед върху действителността. За съжаление обаче далеч не е достатъчно условие да четеш фантастика, за да имаш верен такъв...

Береги природу, мать твою!