Ура!
Най-после отново за Хърбърт :-)
Айде, кажете ми къде ги видяхте тия "банални образи" или пак сте чели Джордан, мислейки че е Хърбърт - той (Джордан) много се опитва, но е слаб лицетанцьор :-)))
Относно Човека в творчеството на Хърбърт - няма друг писател във фантастичната литература, като изключим Филип Дик и трилогията му ВАЛИС, който така добре да рисува връзката човек-Бог и последствията, които идват от подобни взаимоотношения.
Най-готиното е, че творчеството на Хърбърт е пълно със загадки (не вярвайте на Брайън, че ги е разкрил :-) и това е видимо не само в Дюн. Има си едни тайнствени образи, които се появяват за по едно cameo в най-интересните моменти от произведенията му и други такива неща :-)
За мен никой друг не е толкова интересен. колкото Хърбърт. Наречете го както искате: тенденциозно, пристрастно, но Herbert Rocks!!!
За това, какво трябва да е мотото на писателите-фантасти, той казава: Nothing secret, nothing sacred. Тези, които се придържат към това мото не са много, но за сметка на това са най-добрите... и най-скучните и "философстващите" :-)
Е, това е - малко патос не вреди :-)