Интересна релация, според мен обаче е невярна.
По-горе ИванБ отбеляза, че М. действа като типичен комунист - "без да е добре ориентиран, дай да действаме, пък после ще видим, ако объркаме нещо, в крайна сметка правим революция, не пикник с девками..."
Аз лично се уморих да му обяснявам, че не разбира тази книга и трябва да насочи усилията си другаде. Максим действа не като типичен комунист, а като типичен Човек. Човек който е състрадателен и съпричастен. Той е от друг свят, но нито една болка на този Свят-наопаки не му е чужда. Той дори не дели хората в него на свои и врагове. Участието му в терористичния акт срещу лъчевата кула е продиктувано изцяло от този му мотив - да предпази, да подпомогне, единствените трезвомислещи хора в страната, хора които биха го разбрали и подпомогнали на свой ред в спасяването (не избиването!) на милиони други.
Априлското възстание е друга работа. Ние българите сме древна култура, времето ни е ошлайфало като речни камани - без ръбове, без съпротивление на времената които минават покрай нас. Не сме като сърбите или румънците, които маниакално търсят своята история в разни исторически химери. Ние се възхищаваме на съседите си, когато с кръв и оръжие бранят целостта на държавата си, когато са единни и когато умират в името на националната си идея. Но всъщност това не е за завиждане. Те просто са млади като нации, нямат нито нашата мъдрост, нито нашата улегналост. Ние се бием и умираме само когато имаме изгледи за успех. Когато сме сигурни, че имаме шанс. Спомнете си чорбаджи Марко и Пиянството на един народ. Пиянство, защото точно това усещане - че можем да строшим оковите, като епидемия е плъзнало сред хората. И не случайно Вазов го нарича пиянство, а не величие - защото е измамно усещане. Преценката на хората за ситуацията е нетрезва и невярна.
Априлското възстание е организирано и водено от луди глави. От хора които са се самозабравили и които нямат грам трезва преценка за ситуацията. За сравнение - в последвалата Руско-турска война участват много повече българи (и много по-успешно!) отколкото в априлското възстание. Защо? Защото усещането, че можем да победим, е реално. По същата причина Капитан Петко Кирков води освободителни войни в Гърция, Италия, Крит, но не и в България. По същата причина (но с обратен знак) сега хората не излизат на жълтите павета да протестират. По същата причина излязоха през 1990 и запълниха цариградско шосе от парламента до плиска. Усещането че победата е възможна!
Максим тръгва срещу кулата ВЪПРЕКИ ясното съзнание, че това е отчаян и обречен ход. Той го прави заради другарите си, заради доверието им, заради разбирането, не заради ползата от взривената кула. В подобна ситуация чорбаджи Марко щеше да извие ушите на синовете си и с ритници да ги подкара към къщи, да заключи вратата и да изгори детонаторите в печката. А ако остане някоя луда глава с неизвито ухо, тогава би атакувала кулите с тояга или някаква друга аналогия на черешов топ...
Да не се взема на сериозно...
|