Някои от по-горните разсъждения за смисъла на действията на Максим и трябвало ли е да взривява кулите или не, донякъде ми напомнят за дискусиите в разни исторически форуми и дори между учени историци, макар, че аз лично не смятам историкът за учен, а за, както казва моят приятел Джордж Луис Бърджис - Пророк предсказващ миналото.
В подобни дискусии се обсъждаше смисълът на Априлското въстание и нужността, съответно ненужността на Руско-Турската война от 1877-78 г. Имало ли е смисъл от десетките хилядите жертви, при положение, че в Европа вече се е готвил план, при това с участието на Русия и Турция, за даване на някаква автономия на Българските провинции? Дали Бенковски е мислил малко преди да подпали чергата на мирните и вече готови за автономията селяни или подобно на Максим е взривил петстотингодишните кули на безвремието без да се замисля за последиците. Никой не може да каже кое е правилното. Да, нямаше да ги има пълната с черепи и кости църква в Батак, нямаше да я има опожарената Перущица и братската могила край Плевен, Шипка, Шейново и паметникът в Докторската градина в София. Историята щеше да е друга. Неизбежността на някои действия обаче е очевидна. И никакъв хладен разум и мислене няма да помогнат. Нито варианти с пресмятане на загинали, разрухата на страната, страдащи от лъчев глад и връхлитаща инфлация. И някой път, дори всички тези ужасни последици да са ясни, пак не може да се спре взривяването на кулите.
Като Цанко Дюстабанов например, един невероятно интелигентен и културен човек, с огромни знания. Човек, който до 1876 г. не е и мислел за революционна дейност, но когато го канят да вземе участие в предстоящата революция казва "Делото ви е загубено, но аз ще дойда. Няма да успеем, но ще дойда."
|