Ще ме накараш първо да стрелям, после да питам
Защо да съм подходящ пример? Всичко ще тръгне от определението ти за класика.
Ако става дума за непреходни идеали, морал и в общия случай човешки проблемации - не си прав, защото аз мога и харесвам подобни неща.
Ако говорим за класиката като за нещо вехто, прашасало и в общия случай дърто - може и да си прав.
Ако говорим за класиката като нещо, чийто език е далеч от моя (включваме маниер на писане, изразяване, т.е. стил някакъв) - пак може да си прав.
Ако класиката е основоположник, крайъгълен камък - пак не си прав.
Всичко това, разглеждано в светлината на 'Фантастична Класика' автоматично изключва неща, които аз не харесвам.
Харесвам Азимов, например. Какво по-класическо?
Ако класиката е Стругацки, пак е спорно. Харесах много, ама наистина много , но не и .
Засега без да съм чел Обитаемият Остров, съм на мнение, че в нея пластовете са много, но хората, склонни към идеология, философия и политика добавят свои собствени, един вид книгата е поле за размисъл и терен, на който да изиграеш твоята си игра.
Ако пък мислиш, че въпросните класики са писани за време, в което не съм живял и което ми е далечно и за хора, които носят в себе си духа на това време... Тук трябва с примери. Но във всеки случай ме подценяваш, ако твърдиш, че възприемам историята само като предмет от 8-и клас.
- няколко думи от читателя<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от alvin на 31.01.09 13:25.</EM></FONT></P>Редактирано от alvin на 31.01.09 13:29.
|