Не съм отрекъл братята, Генерале. За друго говорех - за книги, в които към съвремения момент героите действат странно. И на едно от първите места сложих и любимата си "Странник в странна страна".
Но това наистина е друга тема.
А коанчето е повече от лесно, то в най-хумористичната им "Понеделник, започва в събота" си е казано всичко.
С една дума братята изобщо не играят в тази плоскост. Много ги идеологизираме. Не съм ровил в биографиите били ли са членове на КПСС /вероятно, то тогава беше задължително за израстването/, но в книгите им няма пропаганда. Има си някакъв строй, който си е нещо като развит комунизъм, ама хората в него не са едни наивни, най-честните, най-умните преливащи от любов един към друг, абе всичко дето го описваха - да не навлизам - неминалите тия дисциплини няма да го разберат, а на другите е омръзнало.
Героите им са си хора - със всичките им недостатъци и колебания присъщи на обикновените хора.
То затова книгите са за избора. Комунистите не избират Генерале, те нямат съмнения - то всичко си е казано от партията, те само изпълняват. Кондорът нямаше вълненията на Румата, за него всичко си беше ясно.
И затова подхванах Максим - той тръгва, типично по комунистически да оправя хората, без изобщо да мисли аджеба това на някой нужно ли е.
П.С Супер героите и те не се вълнуват от избора - принципно винаги са си прави. Затова Стругацки вълнуват и сега, а Батман - не.
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
|