Обяснявам се. Аз като малък много харесвах Тарзан. От дядо ми имах 7-8 книги в къщи и се късах да ги чета. По онова време ги нямаше ниъкде. Сега не смея да препрочета каквото и да е от тях, за да си остана с хубавите спомени...
Иначе с възприятиетго н книгата въпросът е сложен.
1. Човек "надраства" определени книги - аз - Тарзан, Халлек, примерно серията Ласитър и Конанските на Бард, които ги е купувал и сиугрно чел в захлас, но в един момент се освобождава от тях. Надраснал ги е.
2. Когато излезе филма "На другия ден" в САЩ правиха изследване как е повлиял филма на мнението на хората за глобалната ядрена война. Променили са си мнението по-малко от 1% от зрителите, т.е., който го е било шубе от войната - пак си го е шубе, на който/която му е било през съответната работа - и след филма пак му е било през същата. Смисълът е, че изкуството/литературата не влияе на мирогледа. Както казват Стругацки - само поддържат определен начин на мислене у хора, които вече си го имат тоя начин на мислене.
3. Променя се отношението към книгата, когато и книгата е дълбока и читателят е претърпял еволюция. Прекрасно е есето на Борхес за класиката. Според него класическата литература е тази, която бидейки четена на различна възраст - се възприема по различен начин. Дава пример с Дон Кихот, който четен на 20 годишна възраст се възприема като апотеоз на свободата, на 30 години като гавра/бъзик не помня точно, и т.н., а ако се прочете на 60 години се възприема като трагедия.
Това е друга бира, разбира се. Не помня какво съм писал, но идеята ми е била може би, че ако някой не харесва сега дадена книга - в момента нищо не може да се направи. Спасението е в много четене и трупане на социален и екзистенциален опит от живия живот. Ако не те мързи виж какво съм писал точно, че наистина на помня а съм в клуб и не ми се рови...
|