- Вие не биваше да слизате от небето - каза веднъж Арата. - Върнете
се, откъдето сте дошли. Вие само ни вредите.
- Не е така - меко каза Румата. - Във всеки случай никому не вредим.
- Не, вредите. Внушавате безпочвени надежди...
- На кого?
- На мен. Вие отслабихте моята воля, дон Румата. По-рано аз се надявах
само на себе си, а сега вие направихте така, че аз чувствувам вашата сила
зад гърба си. По-рано аз се държах във всеки бой така, сякаш това е
последният ми бой. А сега забелязах, че се пазя за други боеве, които ще
бъдат решаващи, защото вие ще вземете участие в тях... Махнете се оттук,
дон Румата, върнете се на небето и никога вече не идвайте. Или ни дайте
вашите мълнии, или поне вашата желязна птица, или поне извадете мечовете и застанете начело.
Абе вие тия книги как ги четете? То си е казано в почти прав текст.
Имали някъде споменато, успешен резултат от действието на прогресорите?
Или те има помагат както смятат за добре, а не както трябва.
Т.е "въоръжени с базисната теория на феодализма" карат с капаци на очите и изобщо не са гъвкави спрямо ситуацията. Това е един от лайфмотивите на "Трудно е да бъдеш бог". Освен основния за избора.
П.С Не говорим за комунисти, а за грубо казано "износа на революция". Някъде по времената, когато е писана книгата, един мой кумир го гръмнаха в боливийските джунгли, предаден точно от тия селяни, на които беше отишъл да им оправя живота.
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
|