-"Нищо не казваш за полуделите 20% от населението след взривяването на Центъра. "
Ми ще кажа. 20% от лъчев глад. 15% в мелницата на войната. 5% от глад и болести. 3-4% от терор над населението. 60% с генетични заболявания в следствие на високата радиация, пряко следствие от малоумното управление на страната. И тн.
А сега да цитираме Сикорски точно - 20% от случаите завършват с полудяване БЕЗ ЛЕКАРСКА НАМЕСА. Значи няма да са точно 20%. Може би ще са по-малко? Може би когато имат надежда хората ще започнат да се борят? Включително и за тези 20%? Знаеш ли, ако аз имах следния избор - да полудея с 20% вероятност, или да да живея с идеологически обременено съзнание бих избрал лудостта. Нека всеки направи този избор за себе си, но ако аз бях единствения който разполага с трезва глава и трябваше да направя този избор вместо други, бих избрал точно като Максим. Въпреки смазващото чувство за вина.
- Кариерата на Гай... Ами Гай през цялото време има възможност да се върне. При това за пръв път има възможността да прецени трезво нещата. И не се връща. Защо ли? Защото започва да узрява за една определена ценност. Свободата. Не узрява веднага и не напълно. Но когато тръгват с Максим обратно към кулите той отчаяно се съпротивлява на това.
В крайна сметка Гай загива по време на военни действия, в следствие на облъчване от военна машина. Максим не може са спаси всички жертви на войната, никой не може такова нещо. За каква революция и каква задача бълнуваш не знам.
Книгата няма нужда нито от розови, нито от черни очила. Книгата (както всяка добра книга) задава въпроси. Кара читателя да си задава въпроси и да мисли. Не прави алюзии с революции, крайцери, комунисти, партии и други подобни дивотии.
Резултатите от действаята на Максим на Саракш за доста по-добри от действатя на който и да е от нас, тук, на това място. Самата идея, че има такива добри и чисти хора, които се борят и не се отказват дори в най отчайващата ситуация е много по-ценна от всякакви взривени кули и Центрове. И героите от книгата разбират това много ясно, за разлика от теб, например...
Да не се взема на сериозно...
|