Иване!
Престани да демонстрираш непознаването си на Стругацки.
1. Винаги усмихнат - още преди да научи езика, М. гледа мрачно и гневно Гай, който по време на лъчев удар пребива Зеф.
2. Пълен оптимист - "Мдаа, цивилизация, помисли М. без особен ентусиазъм" (цитат по памет...)
3. Честен и почтен. Аз и днес познавам много честни и почтени хора, това не е нещо изключително.
4. Интелигентен и разумен. За света от който идва, М. е средна ръка човек, майка му все му повтаря - на времето рисуваше добре... Всъщност, М. е един неудачник, попаднал в ГСТ от отчаяние и липса на изявени таланти.
5. Доверчив, в разумни граници. Ни най-малко - той непрекъснато спори с Гай (за устройството на социума, за нуждата от терор и репресии), с чичо Каан за архаични гущери и механиката на вселената. Към ротмистър Чачу той демонстрира пълно недоверие и дори изказва съмнение (мислено), че той е фашист.
6. Уверен в себе си. Всъщност не е. Той непрекъснато усеща, че мнението му за света в който е попаднал е неправилно и тормози ту Зеф, ту Вепъра с въпроси и мнения. Когато се появява Сикорски и се изясвява какъв е, М. въздъхва с облекчение, въпреки кащата която е заформил, защото вече не носи сам отговорността за този свят на плещите си. И декларира в прав текст - ще правя каквото ми кажат знаещите и можещи хора. Ако трябва ще взривявам кули, ако трябва ще се боря с инфлацията, само знам че няма да позволя някой да построи втори център...
Нима това е уверен в себе си човек? Не, просто за него неувереността не е извинение да не прави нищо, след като пред очите му се извършва геноцид на единствените свободомислещи хора.

По твоите бележки:
1.Максим прекрасно знае за какво се бори. Не знае това срещу което се бори какви форми приема и как изглежда. Затова и сменя страните. Но това е лесно обяснимо, в един Свят наопаки (Массаракш)
2.През цялото време М. не действа като единак, напротив. Той е образец за колективен субект. Просто разликата в способностите му го кара да изпъква на фона на местните аборигени. Но подхода му в никакъв случай не е индивидуален.
Идеите си обсъжда охотно и с всеки, който му падне, даже с неподходящи хора. На задедането на щаба преди атаката на кулата казва - това е лош план, ще загинат хора... Но заповедта я изпълнява точно както му е дадена, въпреки че не е съгласен с нея.
3. ВИНАГИ УВЕРЕН В ПРАВОТАТА СИ, без да се съборазява с нуждите и желанията на околните.
Отново невярно. Максим е изключително внимателен към околните и даже се грижи за авторитета на Гай като взводен командир (като го държи за колана да не подскача на седалката на камиона). От всички възможни решения които вижда той винаги избира онова при което страдат най малко хора. Решението му да мобилизира мутантите е резултат от неправилната представа която си съставя за техи хора (поради ширещата се пропаганда!). Когато представата му се актуализира, той изоставя тази идея и се опитва да им помогне, някак. Най малкото - фразата която казва на Херцога при раздялата им с горчивина : Никого няма да забравя, масаракш!
4. де въпросното време да имаше повечко хора като Максим... Може би сега нямаше да сме в такива лайна...

Да не се взема на сериозно...