Не пиша много-много тука, но чета почти всичко и ми е върло чудно защо е толкова внимание (и про, и контра) за нещо толкоз откровено бездарно и непретенциозно, па ако ще да е издавано на Алфа Кентавър. Вярвам, че даже и почитателите на г-н Пощаков едва ли го мислят за българския Лукяненко* (при все познанството му с хора като него?), или? Kакво, аджеба, толко му аресвате на нещо, къде нема ни оригинални идеи, ни бозна каква изразност, ни поне неква криминална интрижка, колко да не зАспи човек, ни гявол? Да не му е умрела циганката на аФторо? Поне на мене "фактът че някога, в някакъв форум някакъв си Звездичко пуска тема, наречена "Моите любими разкази от Христо Пощаков", давайки линк към негови произведения, а някаква центче я продължава" ми буди единствено разсъждението, че тук пишат хора, които почти не са чели фантастика или са такива ценители, че всеки, вързал три изречения без очеизвадни глупни и противоречия, им се струва възхитителен...

*( винаги много ме е впечатлявал изразът "българският еди-що си", много народен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите