ето как:
НАСА се мръщи на космически туристи, а братушките качиха тарифата (от алчност).
Вече има частни проекти за хотел на орбита от надуваеми модули.
Космическият туризъм е пазар и то с много пари.
Да речем ти и аз основаваме фирма "Хотел Орбита" (младежки туризъм )
Свързваме се със създателите на Спейсшип Уан и други им подобни. Привличаме инвестиции от потенциални космически туристи. По-сериозните инвеститори направо им обещаваме лични орбитални вили.
И започваме строеж на орбитална станция.
Представи си куб, направен от старите ламаринени конструктори - само ребрата, без стените. Кубокран, ако щеш. Във върховете на куба - въпросните надуваеми жилищни модули (сплескани ги караме от Земята, надуваме ги с втвърдяващ се полимер от рода на този дето е за зъбно протезиране). Може да окачим един релсов пръстен около кубичната конструкция. По него като влакче ще се въртят други модули. Тоест - в тях ще има центробежна псевдогравитация.
Нататък - строим вътре в куба (във вакуум) кораби за лов на метеоритен материал от околоземните либрационни точки. Или направо за отмъкване на повредени стари спътници. От него във вакуум ще изпичаме грубите и масивни елементи на следващите кораби, корпуси на нови жилищни модули (да осигурим космическа вила на всеки от инвеститорите; може да си е прикачена към нашата кубична рамка - нека зяпат, допълнителна екстра).
По този начин се сдобиваме с орбитален монтажен хангар и промишлени блокове, падат ни нуждите от доставки на суровини от Земята.
Следващ етап - разпродаваме билети до Марс. Строим тежък круизър, който ще облита по трасето Земя-Марс, дори без да излиза на постоянна орбита около коя да е от двете планети. Той само ще обикаля. Круизър-космоносач. От него и към него ще се изстрелват совалки и спускаеми апарати. При първото преминаване покрай Марс част от круизъра ще остане на постоянна ареостационарна орбита. Първа частна марсианска станция. На борда - жилищен модул, совалка, комуникационен блок, реактор, запаси.
Круизърът се доукопмплектова при релитане край Земята, може да му се смени екипажа... и така нека се мандахерца колкото изтрае. Десетилетия, предполагам.
Околоземната станция ще стъкмява тежки СА за марс-повърхност, круизърът редовно ще доставя пратките, ще прибира отказалите се колонисти, ще кара нови доброволци.
така
(между другото търсим пари отвсякъде - продаваме марсиански фанелки, знаменца, приемаме доставка на лични капсули с име и послание до Марс, продаваме марс-кола и други дивотии; снимаме филми и регистрираме домейн за марсинтернет; укриваме данъци, като се местим на Кайманови и Крокодилови острови, перем мафиотски пари - всичко, за което няма да ни хванат)
държавите зависят от настроението на избирателите (по-точно - от каприза и интереса на избранниците) и няма да се решат на такова нещо.
теоретично би могло да се очаква тоталитарна държава да работи по въпроса, но практиката показа - тоталитарната върхушка се уплаши от проектите на собствените си инженери. Защото няма как да контролира колонията. Оттам - програмата ще е тромава и плаха, а не мащабна и "завоевателна". СССР изпусна шанса си да удължи своето съществуване, защото можеше да живее само чрез велики проекти - индустриализация, колективизация, освобождение на трудещите се по света...
Вальо, ИМАМ представа от какво се състои ПРО-космическа.
И мога да се съглася, че приносът й към истинското овладяване на космоса е само в развитието на комуникациите.
Нищо друго.
Ракетоносители? От времето на Аполо те работят НА ПРЕДЕЛА. Принципно нови схеми НЯМА. За нуждите на ПРО е създанена най-мощната ракета - Енергия и Сатурн 5. По-тежки не им трябват.
Корабни системи? Стига бе! Сегашните КС могат само да послужат за осова на бъдещите круизъри и астероидоловци.
Държавната машина може само да ни закопае, ВАльо. На двеста километра под звездното небе на космоса ще ни закопае...
звук от плясък с една ръка - шамар
|