(нали знаеш, аз не съм аз, ако не се заям):
ЧОВЕКЪТ СЪЗДАВА РЕЛИГИЯТА, религията не създава човека
хубав афоризъм;
дали е верен? Мохамед е създал религия - връщане към корените на монотеизма (понеже му се сторило, че християнството прави недопустими компромиси с езически схващания), но оттогава ислямът е създал доста специфичен тип хора...
или не?
религията е самосъзнание и самоусещане на човека, който или още не е намерил себе си, или вече отново е загубил себе си
!!!
Премахването на религията като ИЛЮЗОРНО щастие на народа е искане за неговото ДЕЙСТВИТЕЛНО щастие
то всяко щастие е илюзорно;
пък и не става дума за ПРЕМАХВАНЕ; просто нека не се налага там, където не я искат - в системата на държавното образование, например. Или в законодателството, когато поради религиозни причини се налагат забрани върху аборти и тем подобни.
Премахването на религията се разбира като премахване на онези ОБСТОЯТЕЛСТВА И УСЛОВИЯ които я пораждат
бая самонадеяно намерение;
практически неизпълнено (а може би и неизпълнимо, защото кои обстоятелства и условия ще попречат или подпомогнат един човек, който или не се е намерил, или вече се е изгубил? Външните обстоятелства не определят еднозначно субективното състояние);
практически тъкмо философиите с претенции да конструират бъдещето, да раздават щастие и справедливост (отначало - по купони? а после - на калпак, кой колкото поеме?) се превръщат в заместител на религията с всичките й атрибути, които сам изброи, Генерале. Именно защото "загубени" и "лутащи се" люде е имало, има, и ще има... или светлото бъдеще ще е стандартизирало субективната реалност? Ще е премахнало страха от смъртта? Ще е направило излишна нуждата от свръхестествена закрила, от потребността вселената да има СМИСЪЛ?
Стига бе. Хич бир шей анламадъм ефендим!
Надали някога всички ще са достатъчно силни духом, за да не потърсят утеха в една или друга форма на религия. И социалните условия нямат нищо общо. Защото хората не са еднакви. Защото за всеки ще се изискват различни условия, за да се получи "изравняване", но това вече не е равенство...
Важното е да има ВЪЗМОЖНОСТ да се избере - от една страна, и нагласа да не се натрапва - от друга. Да не карат децата да учат вероучение в даскалото, например. После същите деца нека са свободни да се подложат на мозъчна кастрация, възприемайки религозния мироглед - тяхна си работа. Техен си избор. Но чак когато са в състояние да го направят достатъчно отговорно (или безотговорно като възрастни).
Давам си сметка, Генерале, че религията като явление, като потребност, като утеха - тя е неизтребима. Въпросът е тя да не става определящ фактор на т.нар. обществен живот.
А напоследък се виждат такива мераци.
И невнимаването може да ни вкара в лоша орбита.
звук от плясък с една ръка - шамар
|