Първо, да ти благодаря, че тъй любезно изчака да я свърша докрая. Случи се снощи, та сега и аз, като един злодей-вредител мога да се изкажа компетентно по въпроса.
И ще почна отзад-напред. Книгата е разкошна пичове и дами, не се майте, ами вземете, та се запознайте с нея.
Дотук добре. Ха сега да хапем.
Значи пак отзад-напред. Прословутият финал. Не да се пъча, че съм много умен или имам некоя колобърска струнка, но в мига, в който усетих, че се кани човекот да слазя надолу, ми проблесна къде ще излезе. И какво ще види от другата страна. Това да не се взима под внимание, финалът не е предсказуем.
Но ме навя и на друга мъдра мисла. Подозирам, че цялата идея на Жоро Малинов е тръгнала точно от това място и от въпроса: Що е то ад и т.н. Всъщност, въпросът е малко наобратно, но понеже не съм чак такъв вредител, няма да пояснявам повече от милост към недочелите. Пък който е чел, ще ме разбере.
Оттам е близо до идеята за алтернативен свят и история. Защо точно в такъв вариант, автора да си носи отговорността. На мен обаче ми хареса (със или без комплексарщина по въпроса, да не си бъркаме по интимните места). Както и ти си го усетил, откровено се е кефил човекът докато го е писал, личи си на доста места. А това води до удоволствие и за читателя.

Сега за стила.
На мен, поне до едно място ми напомняше (само като стил, разбира се) за "Името на розата" на Еко (дано не отказах някой потециален читател с това сравнение). Честно да си кажа и на мен първите страници (не съм гледал 50 ли са, колко са) ми вървяха трудно. То така беше навремето и с Еко. И ако не беше фактът, че съм седнал специално да чета Георги Малинов, имаше си доза опасност и да я зарежа. После обаче нещата се оправят и потичат по-леко. И в крайна сметка се кефих на майсторството, с което го поддържа тоя стил докрая. Не е лесно, знаеш си, няма какво да ти обяснявам точно на теб.
А героите действително са симпатяги, ярки и цветни, всеки по своему. И кефят. Особено джедая с колобърските струни, прав си. Хито ми идва малко множко с това постоянно наливане с най-голямата чаша.
Имам и още забележчици тук-там, но са дребни и общо взето не развалят цялостното добро впечатление. Добро, глупости - книгата си е направо майсторски изработена.
И пак да го кажа, финалът ме изкефи, въпреки че вече очаквах нещо подобно. На мен не ми прозвуча тъжно, странно или неразбрано. Абе, с една дума, това е положението, направо се съгласих с човека. Та чак ми се дощя да мина оттатък.

Айде, засега толкова.
Който иска повече, да прочете, няма да съжалява.