от опит знам, че авторите често пишат едно, пък излиза друго. Във всеки случай романът излиза извън рамките на сатирата (поне аз възприемам сатирата като нещо ограничено; в Университета на филолозите преподават за Светослав Минков като за сатирик).

За опорочаването... майтапът е тъкмо в това, че тъкмо вие, господин поручик, не опорочихте нищо
Всъщност, изказах се пресилено. Просто темата не тръгна по същество и това малко ме вкисна. Но това са дреболии.

((защо смятам че сатирата е по-ограничена ли? има ли смисъл да се аргументирам? Смисълът на сатирата е осмиване и критика, градивният и естетическият елемент при нея в най-добрия случай са на заден план. Сатирата освен това няма претенции да дава решения, тя само маркира язвите и гангрените, не намеква дори за лечение, освен за скалпел или гилотина. Но всяко нещо, което освен критика и осмиване постига и другото - това вече не е само сатира. Може би е утопия. Но утопията е един от корените на фантастиката.
Е, в определението ми за сатира наистина има огромни неточности. 1984 по изказаната по-горе логическа нишка трябва да е само сатира. Ама не е. Антиутопия е. Но все пак, надявам се, стана ясно какво се помъчих да кажа, ъ?))

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!