Ще ме извинявате, но трябва да вметна нещо.

Абе интересно ми е кога ние, българите имам предвид, ще се научим на пазарлък. Кога ще разберем, че цената не е мръсна дума и не е нещо, което трябва да се казва под сурдинка, да се обиждаш, ако не ти хареса и въобще, все едно не сделка правим, а се псуваме.
Питаш някой за цената и той почва да гледа като мишка от брашнян чувал и да ти вика "абе ще се разберем нещо". Кажеш, в някоя фирма, дайте ценоразпис, а те се държат все едно си им поискал разрешение да им бръкнеш в гъза с клещи.
Като ни кажат пък някаква висока, по нашите представи, цена, чак се обиждаме. Е що така? Когато цената ти е висока, казваш го ясно и това е.
Продавача има правото да опита да си продаде стоката на каквато цена си иска, купувача пък може да не я купува, ако не му харесва. Купувача също така е в правото си да предложи по-ниска цена, а продавача да я приеме или не. Това са елементарни неща в пазарлъка.
То всъщност не е само наш проблем де. Това си е дефект на израслите в бивши соц. страни. Имал съм случаи разни гедераци (от бившото ГДР), да се обиждат и чак да почват да ми се карат, като им предложа по-ниска цена, вместо да ми каже просто, че не става и това е.

Та във въпросният случай.
Колегата Терминатор, защо просто не каже на продавача, че колата много му харесва, така, като си е с гуми и уредба, но няма възможност да я вземе на тази цена. Съгласен ли е продавача да свали, до цена, която устройва купувача или не? Ако не, Терминатора да си остави телефона и офертата за цената, в случай, че продавача размисли след време. Да си стиснат ръцете, да си пожелаят лека работа и кой от къде е. После могат да си продължат да си търсят, единият, кола на приемлива цена, другият, купувач.
Не е ли по-просто така, отколкото да се нервираме?

Само Дизел