Да, и аз това си повтарям непрекъснато. Просто ми дойде изневиделица, бях обвинена в неща, които дори не са ми минавали през ума.
Той освен приятел ми е донякъде и "колега" - също превежда, само че документи, статии, най-вече специализирани медицински текстове /с медицинско образование е, но не иска да работи като лекар/. Знам обаче, че неосъществената му мечта е да превежда книги. Поначало е доста неуверен в себе си. А тъй като го смятам за най-близкия си приятел, винаги той е бил един от първите хора, на които съм се похвалвала, като ми възложат нов превод или излезе нова "моя" книга. Не съм го правила, за да се изтъквам. Просто той знае с колко труд стигнах дотук. Споделяли сме много трудни моменти. Сега той едва ли не ме обвини, че "му навирам успеха си в очите". А на мен и през ум не ми е минавало подобно нещо. Аз имам точно трима наистина близки хора на този свят. Родителите ми и той. И просто споделям с тези хора нещата, които ме радват. Но явно това беше погрешно изтълкувано...
Живеем в различни градове - той е в София, аз съм във Враца, но родът му е от Враца и той идва често. Виждаме се веднъж на няколко седмици, говорим по телефона помти всеки ден, семействата ни са вного близки. Всеки от нас е утешавал и окуражавал другия в тежки ситуации. Сега изведнъж се оказа, че аз съм "лошата". Търсил ме е днес... не му се обадих, защото не знаех какво да кажа.
Каша...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите