|
Тема |
Е, как да не побеснее човек? [re: denny] |
|
Автор |
denny (Peacekeeper) |
|
Публикувано | 21.05.10 16:18 |
|
|
То... така ми се пада, като съм се писала от "корпуса за бързо реагиране", ама това вече е върхът. Вече ще искам да ми плащат вредни и измънреден труд.
Значи: Преди... да речем, два месеца... ми възложиха превода на една биография на Селинджър. Обаче разделиха книгата между мен и друга колежка, на мен се падна втората част. Преведох си аз моята част, изпратих я по живо, по здраво преди две седмици, и си викам - кеф, за пръв път от сто години съм само с една книга за превод. Утре си свършмам книгата, и после... поне две седмици мързел.
Да, да, ама нееее... Ей сега ми звъни телефонът, и се обаждат от онова издателство с биографията. Така и така, колежката се разболяла, преводът й - доникъде, та, такова нали, щото, ами... ще мога ли аз да поема остатъка. И се пуска един дебел намек, че те евентуално могат и да намерят някого, ама ще е почти мисия невъзможна. Познайте от три пъти как реагирах. Приех, естествено... и се простих с мечтите за почивка. Сега ако дойдат и другите две книги, които чакам... просто не ми се мисли.
Ох, имах нужда да се изприказвам...
|
| |
|
|
|