Грешиш за "не"-то. Мислиш, че във виртуалният свят то е по-лесно, защото се казва на някой, който реално не познаваш или поне не виждаш, но аз се опитвам да ти кажа, че това "не" не зависи от другия, а само от теб. Ако можеш да кажеш "не" навън, можеш да го кажеш и вътре. И обратно. Ще ти дам един пример. Uграх преди няколко години на една ролева игра. Нищо особено, няколко държави дадени на всеки участник, войска, войни, съюзи. Мислех с един от съюзниците ми да нападнем в гръб наш общ съсед, подвеждайки го, че аз съм на негова страна и му помагам. Беше перфектно измислено, постижимо, плодоносно и...така и не успях да го направя. Така, както не бих го направила и в реалността. Просто не можах, независимо, че е игра, независимо, че другият не е истински, а персонаж от измислена ситуация, АЗ не можех да нападна някой в гръб и това не зависеше от нищо друго извън мен.
Така че това "не", за мен не е изменяемо пространствено, а обективно същствуващо.
Крехкостта на кристала не е слабост, а елегантност.
|