за миризмата на книгите бях забравила. понякога е прекалено остра - на хартия и мастило, понякога е лека и упойваща и тогава я вдъхвам с желание, а тя никога не се разсейва напълно; понякога купувам нещо или от сергия на улица или площад, и книгата, която взимам носи по кориците си градския прах - а той сам може да разкаже цяла история за слънце, облаци, дървета и хора и цялото това движение извън покоя на кориците. понякога ги купувам на старо, заради липсата на нови издания, с лекото хипарско усещане, че книгата в ръцете ми има свой живот и вече е със своя история, че тя ме свързва с държалите я в ръцете си преди мен (или очарованието да имам антология, издадена още когато творците в нея са били всичките живи, гневни, пишещи, протестиращи, беснеещи деца на времето си - това е за една конкретна...). но тогава не искам да има миризма, която да ми напомня осезателно за всичко преди; мъката за разтурените библиотеки, продадените книги, пустотата без тях; хората, останали без тях и без много други неща; местата, останали без тези хора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите