Бях тръгнал..сам под дъжда,твоят дъжд...Мислях че без мен ще бъдеш щастлива..че съм ти подарил свободата..Но гласът ти..сърцето ти във мене проговори..всъщност беше твоят вик..отново поемам обратният път..уморен...вече не мога да вървя..толкова е трудно..но ще се върна,макар и пълзешком...Обещах ти..И когато минеш краи огледало..погледни във него..Може би ще видиш моят лик....И през него ще те докосна...Вярвам ти..вярвам че не ще си тръгнеш от мен..поне за сега..И ти повярвай скрих сърцето ти далеч от всичко лошо,и от тъмнината..Скрих го в мен,далеч от хорска злоба..от мълвите..и огнените дракони.Да бъде само мое..но някога когато си отида от този свят,ще го подаря на хората..тогава то ще може да ги стопли,и да свети в този свят жесток...Някога когато с теб се слеем със земята,и станем пак едно-тяло и душа...а сега съм тук,пак пред погледа на драконите мъдри....Завърнах се...