Молиш ме за прошка....но ти си част от мен..твоята душа..тя не се нуждае от това....На себе си не мога да се сърдя...а ти това съм аз....отразен във планинският кристал...Душата ми-това си ти...Огън и мрак.Светлина и тъмнина...И трябва аз за прошка да помоля...не достигнах твойто съвършенство..Ще ми простиш ли?..а има ли значение сега...Останах сам,изхвърлен,нежелан....само кристалът ми повтаря твоята песен,някога за мен изпята,под топлото небе...за мене само от теб единственната моя...
И отново се разтапям във ноща....за да мога със тебе да се слея...да те намеря,и простя...и твойта прошка да получа....