Дали защото това не се основава на онова трепкане в душата при първата среща, което е липсвало.Или защото е построено само на въздушните кули от думи.
А не е ли просто синдрома на "долното бельо".Когато разбираш, че човека пред когото си се прехласвала в същност ходи и до тоалетната, чорапите му миришат след дългия работен ден и се заглежда по други.
Или пък е резултат на равносменката между печалбата и загубата.Защото много хора си мислят за придобивката, а не за нейната цена.
Но както и да си го говориме, когато чувствата говорят, разумът мълчи.
Аз също имам такъв зараждащ се проблем /макар и от реалния живот нямащ нищо общо с мрежата/.И мисля да го отсека още преди стъблото му да е набъбнало сега,когато мога да направя 1-2 крачки, а не да се връщам с километри назад след време.Не ме питай как.Все още не знам.
А иначе писането не помага.