Точно това имах пред вид.
Защо пиша, че е алхимия? Защото такава лъжа се казва, точно защото е смесица от желание, всичко което казваш да е истинско, да доставиш радост на този на когото я казваш, да излъжеш и самия себе си, и тя се казва, само при положение, че обич вече има. Този, който я слуша, в много от случаите разбира че е излъган и въпреки това си я харесва /лъжата де/ отглежда си я , радва и се, и почва сам да и вярва.

"Всяка лъжа повторена N пъти, при N достатъчно голямо , започва да изглежда достатъчно неразличима от истината."

И аз така,понякога знам, че е малко преувеличено /малко/
и въпраки това се радвам и ми става много, ама много романтично!!!