Много интересна тема!
Желая ти успех, дъщеря, щом вече си "тръгнала" в тази посока.
Ще споделя нещо, което научих от свекърва си: Всяка майка се грижи повече за детето, което има по-голяма нужда, а не за това, което обича повече!
Явно ти си силната /освен при боледуванията ти/, а брат ти е имал нужда от подкрепа! Пък и нали е далече - явно все го мисли. /Пък и около мъжете все някой трябва да се върти, нали?/
И от страната на родителя нещата са иначе:
Имам четири деца и обичам всяко от тях с цялото си сърце! Дали получават обаче еднакво внимание? - може би не е и възможно да го направя - как да се премери? Винаги съм при най-нуждаещия се - я за уроците, я да избърша носле, я за да разреша някой спор... Даже мисля, че най-големия е най-глезения, а той все мрънка... Второто ми дете е момиче и ми помага много за по-малките, дори ми е съвестно, че я товаря с "моята работа", но дали съм й го казала? Дори отнася и по някой укор /обикновенно тя е най-близо, когато съм ядосана/. Уж за теб беше, а май се замислих аз какво правя....
Та мисълта ми е, че усещането за получената обич и одобрение от родителите ни е силно субективна и може да ни подведе!
Виж, майка ми успяваше да дава безкрайно на всички около нея. Съжалявам, че не успях да й кажа колко много я обичам, защото вече не е сред нас ....
..............
Лека нощ!
И успех!
Обичай - това е рецептата!