|
Знам,че обичам майка си,но защо така ме дразни?Присъствието й ме дразни,всичко което казва.........ужас!!!Аз го показвам това раздразнение и виждам,че тя вече се страхува от мен.Малко предистория - винаги е обичала брат ми повече от мен,аз съм по-малката,но той й е слабост.Мисля,че започнах да боледувам по-често като дете,за да привлека вниманието и любовта й.Тя осъзнаваше ,ча го обича повече от мен и от чувство за вина задоволяваше капризите ми,а те накрая ставаха огромни,направо я тормозех с глупости за дрехи и пр. в пубертета. После стана така,че се разделихме за известно време /не живеехме заедно/ аз се омъжих, родих дете, семейство,работа. Баща ми почина, майка ми остана сама.Брат ми замина в чужбина и сякаш стана още по-божествен за майка ми,тя говори за него като за някакъв светец, а той определено не е, доста материален е и мисли добре за удобствата си, вкл. не му пука много-много за майка ми, досега не й е пратил пари за да ходи при тях, тя сама си плаща пътя, а като дойдат тук през лятото, тя купува тонове храна, за да се нахранят гладните "западняци", а те само претенции - това не искам, онова искам, навъртат ограмни сметки и си заминават пак на Запад. Ние междувременно построихме голямо жилище /без чужда помощ/ и майка ми дойде да живее с нас, има отделено нещо като гарсониера само за нея, но постоянно влиза и излиза от нашето жилище - нещо носи,взима.... Другото жилище го остави за брат ми - да има къде да си идва. И сега не знам - винаги съм я обичала, понякога нещастно наистина,но защо започна така да ме дразни? Дали не й връщам заради годините,когато се чувствах "нелюбимото дете"?Тя ме обичаше само, когато бях болна, а като не бях - все ме сравняваше с брат ми в негова полза, натрапваше ми идеята, че съм по-глупава, по-егоистична, по-алчна, изобщо всичко по-лошо, а той е гениален.Стигнах до там, че не искам да го виждам и почти не контактувам с него и семейството му,още повече,че жена му е злобна и завистлива снобка.Децата ни се обичат - Слава Богу /може би са по-мъдри/, но и между тях се натрапва някакво нездраво съревнование от страна на майка ми и жената на брат ми - колко има тяхното дете, колко моето - в полза на другото естествено. Майка ми беше изпаднала в депресия, закщото сина на брат ми има проблеми в училище /за мен е логично при това възпитание/ и сподели с мен това като огромна срамна тайна и ми забрани да казвам на мъжа ми!!!После обаче в мое отсъствие сама му казала, но той - какво го интересува, не обърал внимание на огромната срамна тайна.Мисълта ми е,че така станаха нещата при нас,че ние като брат и сестра вместо да си помагаме в труден момент /а аз имах доста труден период преди време - финансови и здравословни проблеми/, ние сякаш сме противопоставени и от мен се очаква да се проваля, защото по начало съм несъвършенната, а от брат ми се очаква да се издигне до небесата и всички да му се възхищават!Не знам, всичко е адски объркано, мислех,че съм им простила, много пъти се опитвах да простя, защото са ме наранявали много през годините и с думи и с дела, ИСКАМ ДА ПРОСТЯ, а не мога!Най-тежко е да те нарани близък човек. И тъпото е,че сега тя е стара жена /е не съвсем още де/ и е зависима от мен,защото е сама, брат ми само й се обажда веднъж седмично по телефона /това е празник за нея, не смее да си легне,докато той не благоволи да звънне/, а аз се дразня от присъствието й..........супер гадно е,мога да направя така,че да не се забелязва много, но как да направя така, че да не ме дразни наистина?
|
отмъщение?
