Няма и да прочета другите мнения, докато не ти кажа каквото мисля. После ще ги прочета.
Докато не я приемеш каквато е, просто защото е твоята (ТВОЯТА) майка, и с всичките й недостатъци, и тя теб, вие общ език няма да намерите.
Каквото и да се е случило, докато се стискате за миналото и пренебрегвате настоящето и бъдещето, ще си стоите в миналото и в оня минал конфликт и ревност, и пренебрежение.
Трябва да се погледнете с други очи. Не знам как ще го направиш, накарай я да те види. Разбираш ли .....ДА ТЕ ВИДИ, ДА ПОГЛЕДНЕ ЛИЦЕТО ТИ, ДА ТЕ УСЕТИ....
Ти не си в нейния свят, усещаш го и страдаш. Тя те отхвърля и пренебрегва, и ти страдаш, а тя е безразлична. Ти си пасивна, и чакаш промяна, но промяна няма да дойде, ако всичко си е същото.
Не мога да гадая какъв живот водите, и какво би отключило промяната. Накарай я да ТЕ ВИДИ.
Накарай я да разбере, че има и дъщеря, не само син, и то с обич и любов, а не с омраза и същото отхвърляне. Може никога да не стане, и да не успееш, трябва да приемеш риска. Но може и да стане. Важно ли е за теб? Истинската любов не иска отплата и благодарност.
За отбелязване е, че в подобни ситуации съм постигала същото. Колко всеотдайна и изобретателна, и креативна си? Колко точно познаваш майка си и нуждите й? Напълно е възможно в ума й да има само една фикция, която няма реализация. Балансирай и прецени....ти познаваш майка си, не аз.
Не казвам, че е лесно. Казвам, че това е начина.
|