Мила Катя, благодаря ти вного за подкрепата!Грешка или не, тя вече е направена и връщане назад няма. Проблемът е,че майка ми НЕ ЖЕЛАЕ да разбере, че не сме вече едно общо семейство и си мисли,че може да си влиза и излиза когато иска при нас, да коментира новините когато й скимне, дори когато ние обсъждаме нещо важно за нас, изобщо започна да играе ролята на досадница и ИЗОБЩО не се усеща, което не беше характерно за нея преди години. Още повече, че самата тя ревностно защитава територията си - нейните две стаи са си нейни, дори балконът, който ни е общ тя си го аранжира и аз не се намесвам, само едно цвете оставих там и тя го беше преместила на нашия балкон, което естествено пак ме подразни. А тя още не е съвсем стара жена, тя няма 70, работи още на добре платена работа, има самочувствие на успял човек и изобщо не е стара и безпомощна жена, която има нужда от помощ. Не знам как да й кажа, че трябва да се съобразява с това, че сме отделно семейство, че имаме собствен живот и искаме с мъжа ми да си оставаме насаме вечерно време. Например вечеряме заедно с нея при нас, но тя не се сеща след това да се прибере при нея, седи, говори нещо за колегите си,които ние не познаваме и т.н., абе направо досажда. Тя ИЗОБЩО не беше такава преди и аз не съм очаквала от нея да се държи така.На моменти направо се срамувам пред мъжа ми за нейното поведение. Той ВСЕ ОЩЕ не казва нищо, но както казваш ти не знам докога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите