Естествено че не искам да я оставям сама, иначе нямаше да я поканя да живее с нас.Но не искам тя да се меси в ежедневието ми по този начин.Нещата са се променили от времето,когато бях дете.Сега аз съм майка и имам мой дом за какъвто винаги съм мечтала.В този дом искам аз да съм домакинята, аз да решавам какво да има в хладилника ми и как да лекувам дъщеря си, дали да викам лекар или не! Единственото което искам е майка ми да се съобразява с факта, че аз имам отделно семейство и тя не може да се намесва в решенията ни, освен ако не я помолим за съвет, дори да си мисли че грешим. Тя ми е майка и аз не отричам този факт и не отричам че я обичам, а знам че и тя ме обича, но това не значи, че аз цял живот ще живея според нейните разбирания. Сигурна съм,че и ти така ще разсъждаваш и едва ли би изтърпяла майка си да ти налага за всяко нещо мнението си, когато имаш свое семейство пък дори и сега, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите