Благодаря за усилието да напишете толкова бързо и изчерпателно коментара си.
Явно сте достатъчно силни като родители щом като сте минали през такива перипетии и не сте се отказали. Аз не искам да правя детето си по-специално или гледано в съксия, защото смятам, че това няма да е добре за него. Човеците живеем в общество и въпреки индивидуалните си различия сме принудени да се справяме точно с този начин на съществуване. Изключвам отшелниците като неподходящ пример за случая. Но ме е страх, че ако малкият прояви достатъчно симптоми на нервно напрежение ще хукна пак да търся жени за гледане в къщи и ще се върна там, от където искам да избягам.

Искам да го запиша в държавна занималня, защото ми прилича на естественото продължение на занятията, но не искам да е в зверилник, за какъвто ми я представят. В частната занималня децата пак си бягаха на воля и се замяраха /не казвам че трябва да стоят мирно/ просто ги случих в почивка, но ми се видя ужасно клаустробично в този апартамент. Чисто физичестки не се почувствах добре там, а как да реша за детето си.