моето момиченце беше първи клас преди три години. нежно, чувствително момиченце, което не само се оплакваше от стомашни болки, но и повръщаше при всяко по-силно притеснение. иначе е общително и лесно се сприятелява, но трудно понася стреса.

през първата седмица в училище плачеше всеки ден, че не иска да влиза - скучно й било (нали може да чете), не искала да се сприятелява с другите деца (имала си достатъчно приятели) и просто предпочитала да е с мен (макар че аз и преди това си ходех на работа и не бяхме по цял ден заедно). повръщаше от притеснение в училище. тичаше до лекарката заради болки в стомаха. плачеше сутрин на входа, плачеше следобед в училищната занималня.

не се предадохме. не променихме нищо в условията. всеки ден я водехме на училище и след това оставаше в училищната занималня. постепенно свикна. в момента е сред най-обичаните деца в класа си. има приятели и от другите паралелки, че дори и сред по-големите и по-малките ученици. свободно се движи из училището, общува с учителите, с директорите, с библиотекарката и с обслужващия персонал.

според мен детето трябва да се научи да се справя с тежестта на училището още от първия си ден там. ако му се спестяват трудностите, един ден ще се окаже по-малко подготвено от онези, които сами са се борили. тогава стресът ще е още по-голям. пък и училището не е страшно (включително и занималнята към него).

за шума в занималнята - отличен начин детето да се научи да се съсредоточава. ако е свикнало да работи на пълна тишина и един ден се яви на изпит в не толкова идеална среда, нима ще се провали само защото се чуват клаксони на коли от улицата?!

какво означава немотивирани учители? не е ли занималнята място, където детето само да се подготви за следващия ден? учителят е там, само за да не са сами децата. поне при дъщеря ми беше така и никога не сме имали проблем с това.

вярно е, че като родители искаме да предпазим децата си от всичко и да им спестим много трудности. въпросът е дали това е най-доброто решение за тях в дългосрочен план.