Абе по принцип съм съгласна, че не е хубаво да гледаш детето в саксия, защото после става неспособно да се справя с живота, но не мисля, че подлагането на срес в толкова ранна възраст е правилната алтернатива.
Не казвам, че ходенето на училище е стрес, който трябва да бъде спестен на детето, по-скоро да му се помага да го преодолее. Дали като се говори с него за това, което го притеснява, дали като му се вдъхва увереност, но не съм сигурна, че е добре да бъде оставено само да се справя. Най-малкото ще се почувсвта изоставено и т.н. не ми се обяснява защо не е хубаво това.

И за шума на изпита си има други решения. Например като си вземе едни тапи за уши . Има деца, които много трудно се съсредоточават на шум и вместо да губят времето си в опити и така материалът ден след ден да остава ненаучен, а детето да се чувства все по-неловко в час, винаги може да се намери и друго решение.
На мен ми трябваха десет години да се науча да чета, докато някой ми говори. Други пък имат нужда да си четат уроците на глас или да си ги разказват на глас. И аз съм правила опити да чета на глас, но веднага започвам да мисля за нещо друго и нищо не ми влиза в главата. Просто не може да се смята, че всички деца могат да бъдат приведени под обща схема и тя да работи идеално за тях без изключение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите