и на най-добрия родител може да му се случи да изпадне в такова състояние, че в момент на афект да каже много грозни неща на детето си. Това не значи, че не обича детето си - по-скоро значи, че нервите му са много опънати. За това дали обича и колко обича детето си не мможе да се съди от думи, камо ли изречени в момент на гняв. Лошото обаче е, че детето (макар и на 17) не разбира това и тези думи са като камъни хвърлени по егото му. И аз до днес си спомням много от обидните думи и констатаци на майка ми по мой адрес. Но въпреки това си я обичам и знам колко много и тя ме обича. А причината да е излизала извън кожата си от яд, ми е вече ясна - моята дъщеричка е само на 3 г и понякога така ме вбесява, че може да се каже, че е достойна наследничка на майка си в това отношение :) Когато родителите са безсилни да се наложат пред порастналото си вече дете те "стрелят" с думи. Което е много лошо според мен, защото нанася удари по психиката на детето, а тя му е за цял живот. Но от друга страна и майките не са от желязо. А има деца които са наистина способни да подлудят родителите си.... Просто кофти ситуация и за родители и за деца...