"А, на родителите, които с лекота наричат това лиготии, ще кажа, че създаването, изхранването и понасянето на детето в къщи не прави от един човек добър родител. За жалост има и такива хора, които нараняват много повече децата си от това, което им "дават", които са си по - важни, ценни, прави и пр. Ако, беше достатъчно да родим и да осигуряваме някакво съществуване, всички щяхме да имаме мнооого животински вид...
Не знам защо е толкова лесно да си кажем - всички грешим, к`во толкова - нали ги обичаме все някак тези деца, нали имат по лев, че и повече на ден, нали правим толкова жертви за тях... останалото е лиготия... "


Копирах го и не е зле да го препрочетеш.
След това, ако имаш желание ,можеш да прочетеш ред по ред какво е писало момиченцето. И да си помислиш какво стои зад думите й. И дали ако твоето момиченце се държи по такъв начин с едно цяло семейство, което при това има повод да празнува, а не да се нервира - ще реагираш така, както пишеш. Интересно, не можеш ли да прозреш егоизмът, който стои зад поведението й? Прочети внимателно, но без да отбираш това, което съвпада с твоите виждания и разбирания. Бъди безпристрастна - нищо, че и ти имаш дъщеря и се опитваш да я сложиш на мястото на момичето.
Ти даже не си забелязала, че девойката се оплаква заради 1-я лев, който понякога имат възможност да й дадат, но нищо не казва за факта, че има ЖСМ. Както и компютър, от който да пише? Помисли ли си, че осигурявайки тези неща на децата си, родителите са се лишили от някои други неща. И дали при това положение не е водеща обичта към децата не и желанието да им осигурим възможно повече удобства?
Упрекваш майката като "егоист" само защото си е позволила да каже на детето си, че не може да си представи че ще живее без него? И изобщо не виждаш в това връзката, която идва от сърцето? Каква на практика е разликата между нея и теб, която само си го мислиш, но не го казваш? И не е ли едно изразено чувство много по-достойно от премълчано такова?
Имах приятелка от Германия, която имаше 4 дъщери. Тя често казваше - Никак не мога да си представя какво ще правя, когато дъщерите ми си излязат от къщи! Казваше го пред тях. И четирите заминаха една след друга. И нямаше нито терзания, нито страдания, нито разкъсване. Просто всичко стана, както си му е реда и както винаги става.
Вярно, че в някои семейства има страхотии. А ти дали си се замисляля какви страхотии има в някои семейства, причинени от децата? Тук въобще не става дума за такова нещо. Случаят е съвсем обикновен и срещаш се в различни варианти във всяко едно семейство. И само семейството е в състояние да прецени как да мине през ситуацията. И да реши дали да има наказание, или компромис. Защото отстрани нещата не са точни. Проблемът има винаги две страни.
Колкото за грижата за отвъдното, която всъщност ме чуди и затова седнах да пиша - не е нужно човек да се грижи тук за отвъдното, за това ще му дойде по-късно времето. А сега трябва да се погрижи да види, че животът тече в него и е ценен за самия него точно толкова, колкото и за всички останали. И щом говориш за Бог, което ще рече, че вярваш в него - човек, щом му е даден живот и силата да го живее и възможността да го подрежда по свой избор - би трябвало първо да проумее, че Бог е в него, но също така и във всички останали.

Винаги се сещам за един много голям психолог, който казваше - Не разбирам защо се е изградило погрешното мнение, че родителите трябва да бъдат приятели на децата си. Родителството е нещо много повече от приятелство.