Колкото по - рано разбереш какво е истинското ти семейство, толкова по - добре. Може да е такова, каквото си го виждала преди, или такова каквото ти изглежда сега, или каквото ще установиш, че е утре...
Важното е да знаеш какво е. Това е твоето семейство. Твоята майка е тази. Твоят баща и брат са такива. Никога няма да имаш други. Приеми го. Следва да решиш можеш ли да живееш с тях или не. Ако не - взимай мерки, ако да - също, за да те търпят и те. Не ги съди, разбери ги и им прости, но като не ти харесват не бъди като тях.
Дали ще ги обичаш по - малко?!? Не знам, но по- добре да ги обичаш истински, колкото - толкова, отколкото измислени и много. Идеално семейство няма. Нито пък ти някога ще създадеш, прости се с това. Не допускай техните грешки, но не си мисли, че няма да допуснеш други и бъди готовда се бориш със себе си...
Хубавото на разбитите илюзии за идеалното семейство е, че после много внимаваш в създаването на свое и имаш шанс да не се провалиш.
А, на родителите, които с лекота наричат това лиготии, ще кажа, че създаването, изхранването и понасянето на детето в къщи не прави от един човек добър родител. За жалост има и такива хора, които нараняват много повече децата си от това, което им "дават", които са си по - важни, ценни, прави и пр. Ако, беше достатъчно да родим и да осигуряваме някакво съществуване, всички щяхме да имаме мнооого животински вид...
Не знам защо е толкова лесно да си кажем - всички грешим, к`во толкова - нали ги обичаме все някак тези деца, нали имат по лев, че и повече на ден, нали правим толкова жертви за тях... останалото е лиготия...
Истината е, че повечето ни страдания и мъки са плод именно на родителски грешки... Къде повече, къде по - малко... Какво значи тази майка да каже, че не иска никога дъщеря й да я напусне, че си има само нея и пр.?!? От това по - голям егоизъм здраве му кажи. Не, че не е нормално, не че аз самата не искам момиченцето ми да е цял живот до мен..., но нямам право да го кажа. Никога. Иначе я обричам на терзания, разкъсване и страдание.
За мен проблемът не е в някакъв си скандал, а в това, че някои родители смятат, че децата им нямат право да искат нищо повече от тях... Това е страшно. Както и обратното... Но, най - голямата глупост е да обвиняваш детето ти, че е такова, каквото е... Не е лиготия да се чувстваш предаден и обиден от най - близките ти хора. Любов е това, иначе нямаше да ни пука. И, както във всяка любов има момент на равносметка - или продължаваме така или оставаме приятели. Иначе, какво едно дете трябва да е роб някакъв, да няма чувства, да приема всичко, щото е от мама и тате?! Хайде да не споменавам какви страхотии има в някои семейства - пак от любов, разбира се. Така, че мила "дъщеря", можеш да се радваш, че все пак при теб не е ужасно положението.
Почитай баща си и майка си...., за да ти е добре на земята!
Е, на някой хора им се налага повече да се грижат за пребиваването си после в отвъдното, а тук да не им толкова добре...
Защото човек, ще остави баща си и майка си...
Без да бъде неблагодарен, естествено.
Дано Бог ни вразумява всички нас деца и родители...