Азная как се чувсташ...
Но повярвай ми, само след няколко години ще разбереш, че реагираш като едно пораснало дете, пораснало, но дете. Като всички нас на твоята възраст. Знам, че ти е омръзнало да слушаш: "Като станеш на толкова, ще видиш", но повярвай ми - така е.

И още нещо - спомена най-близкия човек, на когото вярваш безрезервно, те е разочаровал, като казал еди какво си.
Знаеш ли колко боли, ако загърбиш родителите си и се довериш /не визирам точно този човек сега/ на някой, когото смяташ за най-близък и се излъжеш в него?
Тогава ще се чувстваш толкова абсурдно сама, че ще се молиш майка ти да е в този момент до теб.
Не прави от мухата слон, дете.
Докажи първо на себе си, че си голям човек. Естествено, скъсването от инат с родителите показва тъкмо обратното.
Толкова пъти сме имали такива 'сериозни' спречквания с майка ми, каквито ти описваш /в това число включвам и като действащо лице по-малкия ми 'неблагодарен' брат/. Аз съм на 17, но умножено по две и днес благодаря на господ, че имам толкова всеотдайна и добра майка, която е остарявала заради мен през годините и ми е търпяла пубертетските номера. И аз бях отличничка, после влязох в най-престижния ВУЗ, престижна специалност и все се чувствах неоценена от родителите при всяко спречкване с тях. Но дали сме се запитвали, ние, недоволните деца - какво им е на тях, ние като даваме, те какво дават от себе си. Дали и е лесно на майка ти да ти осигурява това, от което се нуждаеш и колко ли се терзае, че не може да ти даде повече. Какво и струва това? Тя не е жената-чудо, че да не се изнервя от такива ситуации, за да обвиняваш толкова крайно.
И това за 1-ния лев ниакак не ми прозвуча добре. А ако няма възможност и за толкова - по-доволна ли ще си, ако открадне, за да ти даде? това е твоята майка - тя те обича такава каквато си, обичай я и ти така.
Почакай, завърши училище, университет, намери си работа, създай две добри деца като теб и брат ти и ще видиш дали ще ти е лесно да им осигуряваш, това за което ти претендираш.

И не си ли вече голяма да се сърдиш, че нали брат ти бил по-малкия...
Запомни, дете - майката си е майка. И връзката с дъщерята е безценна и изключително силна. Един ден, сигурно ти ще и затвориш очите - дано е много напред в бъдещето.

Стегни се, занимавай си се с твоите неща. Не пилей време и енергия за глупости. Ти си в невероятна възраст - използвай я и бъдещето ще ти се отблагодари.

Бъди смела и интелигентна млада жена, каквато съм убедена, че си. Учи, работи над себе си, бъди с позитивни хора около теб и ще успееш.

Успех и ако гониш университет, не пиши повече пОстиня.