е истина.
Но!
До това прозрение се достига по-късно, когато човек набере достатъчно житейски опит и помъдрее. На нейната възраст се приема по друг начин. Нали виждаш, че това и е първият сериозен сблъсък /не третирам тук въпроса кой е крив и кой е прав/ и той я вади от равновесие, за което свидетелстват всичките и постинги. Реакцията и е на объркване, което води до озлобление - това е просто инстинкт за самосъхранение - тя не знае как да постъпи и се оставя на несоциализираните си отрицателни емоции, които не умее да управлява. А това ясно говори за липса на зрелост, което ни най-малко не е осъдително, според мен. В течение на времето ще я придобие. И не е въпросът да я укоряваме, а да и помогнем да намери правилния път. Което със сигурност не става като издигаме на пиедестал родителите и завираме в калта децата. Защото в никоя нормална ситуация, разгледана достатъчно задълбочено, не можем да отсечем с ръка на сърцето - "Този е прав, онзи - не е". Би било твърде елементарно и пристрастно да се съди по този начин.
Ако говорим за това кой кому е длъжен, справедливостта изисква да кажем, че никой никому не е длъжен в смисъла, който ти сякаш влагаш в тази дума. Излиза, че тя е ДЛЪЖНА да се подчинява на абсолютно всичко без право на мнение, камо ли на реакция, щом родителите и се грижат за потребностите и. Вероятно имаш предвид физическото и оцеляване, защото никак не става дума за психическото и равновесие. Или то не е важно?
Наистина е нелицеприятно детето да излива толкова злост по отношение на родителя си. Ами попитахме ли се защо, след като сме улегнали възрастни хора. Най-лесно е да укориш някого, да го смачкаш с думи или действия от позицията на безгрешния родител/!!!/, но помагаш ли му всъщност да излезе от проблема си и показваш ли му верния път?
Укоряваш тук родителите, че се обръщат към момичето с "мило дете". Да, за мен това са истински чувствителните спрямо нуждите на децата си родители, тези, които смятат, че не е достатъчно да им осигуриш парче хляб и някаква дреха за да си изпълнил родителския си дълг и да се гордееш с това. Да, това е дете, независимо от своите 17 години и то дете в нужда. И нейната нарочно търсена грубост е вик за помощ, който не всеки съумява да чуе.
Бих искала да завърша с една мисъл на Питагор, която всеки родител би трябвало по-често да си повтаря : "Пазете сълзите на децата си, за да ги проливат над гроба ви."

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.