......в Библията е казано - НЕ съди родителите си!
Животът го е доказал. Като е показал защо децата не бива да съдят родителите си. Който е умен, го е разбрал. Който не - става родител, когото собствените му деца след време подлагат на същото осъждане. Така човек напълно обира плодовете на това, което е посял.
За мое учудване виждам доста родители, които те успокояват, наричат те "мило дете" и са напълно съгласни с теб.
Аз обаче искам да ти кажа, млада госпожице, че проблемът е в теб. И само в теб!! Недей повтаря непрекъснато - тя е еди-каква си, те са еди какви си. Обърни се към себе си. И виж ти каква си. Това е важното. За самата теб не е от значение какви са другите, а каква си ти! Защото точно това определя целият ти живот занапред. Другите са само огледало, в което можеш да видиш реакциите и последствията от собствените си постъпки.
Погледна ли си речника, който имаш на 17 години - "гнусотия", обвинения, високомерие, инат, погрешни представи за чужди семейства, заплахи.
Иска ми се да те попитам - мислиш ли, че майка ти, баща ти - или "съпругът й" не ти е баща? - или който и да било друг са ДЛЪЖНИ да удовлетворяват прищевките и капризите на настроенията ти?
Аз мога да ти отговоря - Никой и за нищо не ти е длъжен!!!
Това, което те трябва да правят като родители и мисля, че го правят е - да се грижат за потребностите ти. Между едното и другото, разликата е от земята до небето. За капризите, желанията и прищевките си трябва да се грижиш само и единствено ти.
И не си търси оправдание, че "така те е учила" майка ти за еди-какво си. На 17 години човек е с достатъчно изградено виждане за нещата, та би могъл и да се самовъзпитава. А че имаш твърдо изградено виждане за ред неща - върни се на постингите си.
В крайна сметка най-грозното е, че искаш съвсем целенасочено, умишлено и провокативно да нараниш човека, който ти е дал живота. Да "му го върнеш". Да си отмъстиш. Да го накараш да разбере!!

Интересно, ако я нямаше майка ти дали щеше да имаш възможност да СИ на този свят , а също така и възможност да я охулваш по такъв грозен начин в общественото пространство, търсейки подкрепа от съвсем непознаващи те хора в защита на собственото ти, заслепено от егоизъм , наранено самолюбие.

Да, девойче, колкото и да не ти се иска, без майка си, ти не би била изобщо това, което си в момента.
А отвсякъде се вижда, че точно такава се харесваш и отстояваш това със зъби и нокти.

Желая ти успех.
Каквото и да предприемеш. Защото всяко едно твое решение ще ти донесе урок, който едва ли ще забравиш. Добре е да проумееш, че урокът ти се дава заради твоите грешки, не заради грешките на другите.