:) след няколко дена и на двете ще ви е минало. Това е толкова дребна кавгичка, че се изненадвам, че е станала причина да те огорчи толкова много. Явно наистина ти се случва рядко.

Обърни внимание обаче, на това, че ти се сърдиш, че тя не те е разбрала ЗАЩО реагираш така. Това е типично за децата (поне докато те самите не станат родители) - да си мислчт, че родителя е длъжен да ги разбира, да не реагира грубо, едва ли не да бъде лишен от негативни емоции и лошо настроение. И най-вече да няма право да греши спрямо собствените си деца. Колкото и да се заричаш сега, когато станеш майка, ще видиш как самата ти ще реагираш понякога така, ще се ядосваш сама на себе си и ще се чувстваш обидена от собственото си дете точно така както се чувстваш обидена ти сега от майка си. Защото децата никога не правят опит да разберат родителите си. Това е нормално - дори казват, че децата са егоисти по дефолт:) Започват да разбират защо майка им се е държяла в определени ситуации по определен начин защото самите те попадат в същата ситуация - например на обиден родител, изпаднал в гняв и безсилие. Това са чувства типични не само за децата:) За родителите важат с пълна сила. Да не говорим, че в много случаи родителите са далеч по-изнервени и притеснени от децата си. И децата даже и не подозират какво им се случва емоционано на родителите им. Те виждат само неударжания гняв, който е избухнал. Тогава майката сигурно се пита: "Защо тя не ме попита ЗАЩО?" Защо тя не ме разбира...."


И двете сте реагирали еднакво. И двете не сте разбирали причините за реакцията на другата. И двете сте се ядосали, обидили, запънали като магарета (пуста гордост). Но истината е, че и двете сте наранени от човека който най-много обичате - затова боли толкова много.


Monika 11.12.2001