Много съжалявам, че срещаш такива затруднения. Искрено ти съчувствами те разбирам. Както вече веднъж споменах, аз също имам проблем с бавачките.
Вече започвам да си мисля, че проблемът е в моя телевизор...
Аз от миналия понеделник съм с 4-та поред такава, наета този път през агенция. И за да се опитам да ви предпазя от моите грешки, ще ви разкажа какво ми се случва.
Пъравта бавачка наех, когато сина ми беше на 7 месеца. Тръгнах на работа месец преди това и се справяхме с гледането му по някакъв безумен начин, докато намеря поне на пръв поглед подходящата жена, която да го поеме. Уточнявам, че баба ми, която е на 80 год., но е изключително енергична и с ума си жена, идва всеки ден у дома за времето от 10 ч. докъм 17 ч. Решихме така по няколко причини - самата тя да не остава сама в дома си. Същеврмеменно да помага на бавачката и решава проблема с даване на ключове от дома ми на външен човек. И за да не оставате с впечатление, че става въпрос за сгрухана старица, която седи и плете чорапи, ще ви кажа, че без никакъв проблем и с огромно желание (въпреки моя категоричен протест)редовно ми бърше пода, за да му било чисто на детето, като си играе!!!!
По препоръка на познати на познати намерих жена на 40 год., безработна с 2 големи дъщери (съответно в 10 и 11 клас), която пое детето. След време обаче се оказа, че нещо не е наред. Първо около месец след като започна работа, се появи болна като скри това от мен, в резултат на което синът ми се сдоби с първия си грип. Бях бясна, но реших, че вината е отчасти моя, че не съм я предупредила, че отсъствие по болест няма да се отрази на месечното и заплащане. Е, направих го и последваха такива отсъствия. Само дето светът е малък и се оказа, че поне при едно от тях тя си е била на село, за да си свърши някаква работа, а ве е лежала вкъщи с висока температура, както ми бе казала. И това подминах със стиснати зъби. Но от момента, в който всяка сутрин щом я видеше, детето започваше да се крие в мен и да не дава тя да го доближи, си дадох сметка, че нещо не е наред. В същото това време телефонната ми сметка взе чувствително да нараства, едната й дъщеря след учулище да пребивава у нас почти ежедневно, а изискванията ми към гледането на детето системно а не се спазват. Опитах се со кротце и со благо да поговоря с нея и да и припомня уговорките ни, но резултат никакъв. Положение Говори си - не ми пречиш. Последав втори по-сериозен разговор и в резултат на него понеделникът в началото на поредния месец тя просто не се появи. Обадих и се по телефона наивно разтревожена да не се е случило нещо неприятно, но вчесто това чух един доста нафукан глас, който ми обясни да ес поравям сама като съм толкова взискателна. БЕЗ КОМЕНТАР.
Пак по препоръка на познати намерих втора жена. В началото всчико вървеше чудесно. Детето я прие, тя вършеше работата си сочевидно старание, което всячески се опитвах да възнаградя - допълнителни пари за празници, системно съкращаване на работния ден (баща ми и майка ми живеят близо до нас и често идват вечер да видят детето и да го разходят, докато ние с мъжа ми се върнем от работа), свободна платена седмица по време на моя отпуска... И след около 6 месеца последва рязко и видимо влошаване на ситуацията - сериозно закъсняване от разходки, занемарена грижа към хигиената на детето, глупави опити за интриги в семейството ми. Е, крушката си има опашка - оказа се, че не й изнася присъствието на друг човек през деня, защото се беше сдружила с две други бавачки от кваратала, които си водели децата на гости и редовно си отвисявали навън и по време на обяда. А аз съм една такава глупава и префърцунена майка, дето не й е приятно да й влизат външни хора вкъщи и държа режима на детето да се спазва стриктно - обяд в определен час на столчето за хранене вкъщи, а не по улиците ...
И се разделихме ...
Последва неуспешен едноседмичен опит отново с препоръчана жена (съкратена вишистка), която сутрин рано работеше като санитарка в близка поликлиника и като дойдеше от там не се сещаше да си измие ръцете... Потресох се от липсата на елементарин хигиенни навици у възрастен уж интелигентен човек.
Сега съм в пореден потрес. През агенция наех пенсионирана учителка, работила 30 години в детска градина. Грях ми на душата, ако кажа, че не занимава детето добре. Но пък за друго толкова я мързииииииии!
При положение, че ясно обясних, че ме интересува грижата за детето във всяка една посока. Готвя му аз, но всичко останало би трябвало да е в нейните ръце ... Помолих баба ми да я подсеща какво да прави, докато свикне. Д
Да, ама не свиква. Намирам захвърлени дрешките му някъде в стаята, леглото му неоправено след следобедния сън, наакани гащи, хвърлени в леген в банята ... Не се сеща да го слага на гърне, нито да му измие чинията след хранене. Затова пък вчера следобяд майка ми я заварила да спи на дивана, докато детето спи в стаята.
Вече се чудя какво да правя. Сега сядам да пиша подробен списък на нещата, които сикам да се вършат за скромната сума от 300 лв. на месец. И ако и това няма ефект ...
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
|