Според мен поощрението с парите за извършване на домашни задължения, добро поведение, а и училищна подготовка е много погрешна тактика. Имай впредвид, че амер. автори на такива книги едва ли подозират за българската образователна система, в която учениците си доучват вкъщи и дори често най-вече вкъщи. Домашните задължения и доброто поведение не вярвам дори и при онази система на запад да е станала толкова комерсилна и да изисква парични поощрения... По-скоро демократичността и равноправието между членовете в семейството, обществото, училището, неформалните групи налага всеки отделен индивид да се съобразява с другите, да има техните задължения и добро поведение, за да го приемат, да флиртува, да им се хареса, да приема задълженията и поведението си като факт, че е признат/приет/разпознат в семейството си, от приятелите си, в кварталната банда, в училището си, обществото... Друг е въпроса за парите и как да научим децата ни да уважават труда, с който се придобиват, да пазят вечщите си... За вещите си се започва, като на детето му се предостави лично шкафче, в което то да си подрежда или хвърля личните играчки, книжки, камъчета и др. подобни и за които да си носи отговорност... По нататък може да има личен кът или дори стая, личен комп...В стаята на децата ми (11, 12 г.) аз не се меся кое как да се подрежда, само помагам при чистенето, влизам с тяхно позволение... За парите се започва като на детето му се дават джобни (една и съща сума всеки ден, а по-нататък сума за една седмица, а още по-нататък сума за един месец), за които само да решава как да харчи, пести или пилее, ако ще... Парите джобните не зависят от изпълнението на отговорностите на детето и от доброто му поведение, това са му всекидневните "доходи", с които то да "преживява", някакъв социален минимум, с който родителите са му длъжни, докато то е дете. Това са си "неговите" пари и аз, като родител, мога дори да му искам понякога заем от тях или да си плати някоя умишлена сторена от него щета (по изключение) и да прилагам разни други родителски трикове, за да го въведя в света на възрастните. Ако детето се държи лошо или не се е научило на отговорности, то вината си е у родителите, че не са го научили... И така до неговото пълнолетие. Родителите е хубаво да се интерсуват какво прави детето с парите си и да си изказват личното мнение, но не и да решават вместо детето. Е, освен ако не става въпрос за незаконни неща и застрашаващи живота му или на другите... Нали всеки има право да греши, да пробва, за да се развива... А основната работа и бизнес на децата ученици е да учат (в най-широк смисъл), да се образоват и по резултатите от нея може да се разбере до къде е стигнало възпитанието на уважение към работата. Е, как се изгражда сериозно и отговорно отношение на детето към учението, като другите елементи и субекти, институции най-често нямат такова отношение, не ме питай... Аз съм открила една вратичка като учението го разбираме вкъщи като една част училище , една част спорт, една част допълнителни умения, които животът ни налага децата да усвояват днес... И затова оценките и отличния успех в училище не е най-важния критерий за добре свършена работа от децата ученици...

Мисля си, че пред вас СЕГА стои въпроса за изграждане на всекидневния режим на ученика. Детето трябва да свикне със задължението си да се подготвя за училище за следващия ден и един човек, мама, татко, баба или дядо (ако им имате доверие за актуалност), училищна занималня само в краен случай да контролира и помага в тази подготовка. За съжаление в Бг образованите програми не се съобразяват с работещите родители и все още учениците трябва да си "доработват"/доучват/пишат домашни вкъщи. Имайте му доверие и му повтаряйте само веднъж на ден "задължителната програма" и то тогава, когато го проверявате доколко е изпълнена... Нали по един всеизвестен принцип проверката е висша форма на доверие. Та така.. При нас 1-ви и дори 2-ри клас децата ми си подготвяха домашни според учебната програма, която са имали същия ден, защото забравяха и вечерта аз ги проверявах и помагах, ако е имало нещо неясно... От 3-ти клас започнаха да се подготвят по програмата за следващия ден... Всичко, което учителката казва извън домашните по всеки предмет, си записваха в едно тефтерче, което се носи в чантата всеки ден. Ограничавала съм им телефонните запитвания към съучениците им, ако става въпрос за забравени неща, които казала учителката. Казвала съм им да си отидат неподготвени, няма нищо страшно, на следващия ден или на по-следващия, или на 100-ия ден ще започнат да запомнят или ще си записват в тефтерчето... А сутрин, докато отивахме до у-щето тренирахме памет с едни упражнения (има такава литература) - напр. спомнят ли си дали магазина, покрай който сме минали е бил отворен или не; или колко етажа е бил еди-кой си блок, покрай който минаваме всеки ден и т.н. Трудно беше, но с хигиенните навици, оправянето на легло и подреждане на играчки бяхме вече свикнали, оставаше да свикнат с отговорностите им за училище... Когато това стана, тръгнаха по спорт и други занимания, които също много помагат за самодисциплината, самостоятлеността и отговорността при децата.