Имам проблем с моя син, (2 клас) които се прави, че не чува. Казва му се нещо и той не реагира......... и трябва да му се повтаря..... не си записва какво му е домашното..... пише грозно, а може и красиво...........прави много грешки от чисто невнимание, не че е глупав, просто дава джаста праста ...........
Та се заех да реша този проблем.
В една чудесна книга за възпитанието на д-р Джеймс Добсън прочетох идеята да се направи една таблица с отговорности и навици и за всеки ден да се дават точки (впоследствие стотинки) и така да се стимулира детето да изпълнява примерно:
1. миене на зъбите без напомняне
2. оправих си стаята преди лягане
3.сгънах си дрехите без напомняне
4.изхвърлих боклука без напомняне
5.слушах мама днес
6. казвах "благодаря" и "моля" днес
7. измих си ръцете и седнах на масата, когато ме повикаха
Какво мислите за този начин на въздействие? Страх ме е да не започне за всяко нещо което би направил в къщи да започне да иска пари впоследствие, сега парите изобщо не го интересуват, може би защото има всичко, а може би се е такъв, незнам.
В книгата са дадени два истински случая за по голями деца, на едното родителите му купуват каквото трябва и отделно му дават пари и го карат да помага в къщи, но на момчето не му било приятно и лошо свършвало работата. И второ момче, на което родителите купували дрехи, но за личните му покупки и желания му били определили за 1 час работа - толкова пари. Имало много добър резултат - стараел се в работата, научил се да си спестява пари и имал самочуствие от това, че има пари. И в двата случая родителите са давали еднакво пари сумарно погледнато, но ефекта е различен.
Ще ми се да го карам да върши някаква работа с възпитателна цел (да изкара пари и да се научи да цени вещите) - но каква да бъде тя?

На мен не ми харесва идеята за паричните стимули. Дъщеря ми все още няма отношение към парите и не смятам да й го създавам по този начин. Иначе възнамерявам да й определя месечна сума, която да харчи по собствено усмотрение, но без обвързване с някакво послушание.

За задълженията : дъщеря ми е на 9 години, ужасно е разсеяна, мрази хигиената и колкото повече й напомняме, толкова по-често си прави оглушки.
От един месец обаче, имаме големи успехи. Аз открих, че като й дам задачите предварително, успехът е по-голям, отколкото за всяко нещо да й напомням в момента, когато трябва да се изпълни. Написах един списък с нещата, които задължително трябва да се направят сутрин преди училище, след като се върне в къщи след училище и преди лягане (15 точки). От типа: миене на ръце/лице/зъби, показване на тетрадката със съобщения от училище, преглед на домашните, оправяне на леглото, подготовка на чантата и т.н.
Няма поощрения и съответно наказания при неизпълнение. Но тя разбира, че й гласуваме доверие с това, че не й напомняме непрекъснато за всяка дреболия. Тя е доволна от себе си и се чувства вече по-голяма.

Твоят син просто е отвеян
Ако питаш майка ми, ще ти каже, че все едно описваш мен преди години.

Ако е така, таблицата няма да помогне. Просто си мисля, че на мен нямаше да ми помогне, ако се бяха пробвали да ми го приложат това. Пак ще си е разсеян и умът му ще е другаде. Можеш да постигнеш нещо, ако се опиташ да разбереш къде точно. Разбери за какво си мисли, когато учителката диктува домашното. Може да откриеш неподозирани интереси в твоето дете.

I sometimes fancy myself as an evil which exist to opose other evils

така ще остане с впечатлението, че ако искаш нещо от него, редно е да си платиш и ще се чувства продажен, аз поне бих си вършила къщната работа за пари, но без чувството, че съм длъжна, че работата е моя.... само примерно да ми въведат левче на изгладена риза и 50 ст. за гащи и ще видиш едно гладене до сутринта, но не е това целта според мен

не живеем в Америка, аз не бих искала моите деца да работят по ценоразпис, работят вкъщи, защото и аз работя и баща им също, а нямаме нито баба, нито слугиня, това е, благодаря и моля си казват така или иначе

не, не ми се струва добър вариант.... обещала съм на моите синковци в момента, в който започнат да четат и пиша грамотно и да се оправят безпроблемно със съобщенията на Windows-а, да им предостъпя част от моята работа и да им плащам както подобава

пари се дават за квалифициран умствен труд, за домакинство и за добро поведение - не, то това си влиза в задълженията на всеки член на семейството...

Виж сега, човекът си е просто такъв. Разсеян, отнесен в своите си мисли.
Приоритетите му са различни от тези, които трябва да са.
Работи повече за концентрацията, вниманието, паметта.
Например когато разговаряш с него, внимавай да не се отнася, а да възприема всичко. Карай го да учи наизуст примерно стихотворения, така ще развие паметта си. Насочвай мислите му към учебния материал, но се постарай да му го направиш да изглежда интересен. Последното е ужасно трудна задача, като се има пред вид, че той не е интересен, а някои от нещата са просто тъпи.
И моят син е такъв, и ако има някаква промяна тя е следствие на съзряването и на това, че осъзнава че трябва. Не че не се налага да се изкомандва да учи, да си оправи стаята или да си подреди дрехите. Какво да направя като си е такъв. Не се вписва в общоприетия калъп, учебния материал като цяло му се вижда излишна работа, но с усилия на волята - най-вече наши, сяда да учи и да усвоява по нещо.

И аз пробвах с подобна схема и провала беше пълен. Първо, защото сестра му изкара повече пари, второ защото определих пет стотинки за всяко нещо и се почна вой че за пет стотинки нма да си мръдне пръста.
Миналата година даже го пратих да работи в шивашки цех, изкара петнадесет лева, доколкото си спомням. Аз му давах по три-четири на ден - за маршрутката, за обяд и за кока-кола. На мен ми излезе не по-малко от тридесет лева работния му процес, ама какво са тези пари за възпитанието в трудови навици.
До този момент - седми клас може да му се довери пазаруване - справя се отлично, гледане на сестрата - средна работа, оставя я сама и излиза, после идва да я наглежда. Може да си подреди стаята, да чисти с прахосмукачка, да мие пода. Ако го хванеш да помага за нещо - ще помага, ако не- сам няма да свърши нищо. На братовчед ми сина е шести клас, а може всичко в домакинството, освен да готви. И участва всеки ден - разтребва, взима брат си от детска градина, гледа го, мие чинии. А като деца беше обратното- аз бях оправно дете,а братовчеда за нищо не го биваше.

Като казваш А като деца беше обратното- аз бях оправно дете,а братовчеда за нищо не го биваше., та се сетих за народната мъдрост: Мързелива майка - работна щерка. Винаги съм си мислила, че има нещо вярно в нея. Иначе синът на братовчед ти е един невероятно рядък пример!
Тъкмо щях да питам някй познава ли дете, което да не се пазари и да прави всичко без напомняне или пък да не си прави оглушки, и ти взе че ме обезкуражи с това момче.
Ще се направя, че не съм го чела, поне да не се ядосвам.

Вчера си купих нова книга за възпитанието. Казвам си, дано пък там да пише някоя рецептичка как да накарам детето си с удоволствие да си подреди стаята. Ох, ако на децата им идва отнякъде музата и някога започнат сами да ги вършат тези неща, без напомняне, кога става това, бе хора???

напр. в новата ми книга пише да оставим децата да си наблъскат всичките дрехи в шкафа. Както те искали, тъй да бъдело, шкафът си бил техен. Еми, не съм съгласна. После намачканите и насмотаните дрехи ли ще облече? И кога ще се научи да си подрежда нещата, като това и е едно от малкото задължения. Дори избягвам да използвам думата задължения. Уф, омръзна ми вече!

И какво сега, мързеливият ми син ще бъде възнаграден с работливи деца ли?
Ех, няма справедливост.

поне на жена му ,ще се наложи да е работлива за двама...и пак няма да има справедливост...
Пък и се предполага, че ако жена му е работна, то майка и - тъщата ще е мързелана от класа!

Qui scribit, bis legit.

чакай, размислих, можеш да му даваш пари, но не за добро поведение и за нещата, които е длъжен да прави, а за друга работа, която си вършила ти - разрешавам ти да простираш или да миеш чинии срещу пари АКО си се държал подобаващо, ако си си свършил твойта си работа, и ако ти се изкарва някой лев, поне не така директно.......

работливите деца на мързеливия ти син ще бъдат твои внучета. А пък нали хората си приличат през поколение. Радвай се, че внуците поне ще приличат на тебе! Аз откога чакам внуци, с надеждата че те поне ще приличат на мене, а не като бъдещата им майка (дъщеря ми) да се моткат и да действат бааааааавно-бавничко и да ми късат нервичките. И дано те поне се обличат по-човешки, с хубави момичешки дрехи и костюми и да изглеждат като куклички, а не като бъдещата им майка, която все ходи с панталони и не иска да носи поли, рокли и костюми.